Задушница

След помена за година, а най-сигурно след третата година, починалият вече се е отдалечил, душата му е избягала и е отишла в безличния свят на душите, при които задължително се ходи на празниците на мъртвите, т.нар. "задушници" (мъртви съботи", "душница", "одуша").

Безсмъртието на душата. Поменът е свързан с вярата за безсмъртието на душата. Повторението на един непрекъснат цикъл от смърт, възкресение, живот и т.н. е основен момент в пролетния цикъл на задушниците.

Смъртта (посяването на семето) и възкресението (покълването) в природата се свързват със смъртта и с възкресението при хората, с продължението на живота и обществото и с неговото благополучие.

Жертвоприношение към предците. През лятото и есента празниците посветени на мъртвите, имат по - различен характер. Превръщат се по - скоро в култ, жертвоприношение към предците, на които се посвещават всички първи плодове от реколтата. Посланието е ясно, да се омилостивят и почетат, да се предизвика тяхната закрила и помощ. Починалите ни предци са своеобразни божества за потомците, закрилници и пазители на рода, от които зависят живота и плодородието. Характерна и с двата момента е Спасовската задушница. Наричат я "Черешова задушница", защото първото опитване на черешите става, след като първо опитат от тях починалите. И в същото време на нея с особена сила присъстват смъртта и възкресението, душите, разпуснати на Велики четвъртък са тук, на земята и се прибират на Спасовден. Хората ги посрещат, гощават, даряват и омилостивяват, а на пасовската задушница ги изпращат отново. До следващата година и до следващия Спасовден.

Граничното време. Задушниците винаги са поместени в периодите на важни преходи - на природата и сезоните, на селскостопанския труд. Правят се в събота преди големи църковни празници. В годината има няколко големи задушници - преди Месни заговезни, преди Петдесетница, преди Архангеловден (8 ноември) и Коледа. На някои места се правят и преди други големи празници - Петковден (14 октомври), Димитровден (26 октомври), Архангеловден (8 ноември). За народа ни това е "зло време", в него светът е неподреден и опасен. Т.нар. "лоши седмици" в годината са аналог на Мръсните, Погани дни от Коледа до Йордановден. В тях границата между световете се разрушава, земята е, "като решето" и през него от отвъдното долитат зли сили, бродещи духове, болести и беди. Такива седмици са "глухата" неделя между Сирница и Тодоровден, русалската седмица след Свети дух, Празната неделя след Великден, Среднопусната неделя в средата на Великденския пост, Вълчите дни в периода Петковден - Димитровден - Архангеловден. Доминиращ в тези дни както при всеки преход е хаосът. След него следва очистване и подреждане на света. Но дотогава човек трябва да се пази, да бъде особено внимателен, да ограничава бедата чрез различни обредни действия, ритуали и забрани. Точно в такъв миг задушниците като празник, свързан с досега с отвъдното, трябва да омилостивят и отклонят злото, дебнещо зад открехнатата между световете врата.

Скоро починали се честват на:

• сутринта сле Сирница (на гроба се носи храна от празничната трапеза);

• Тодоровден (раздава се храна за умрелите през същата година);

• Лазаровден (раздава се паничка с жито и поменен хляб)

• Връбница (опалват се пресни гробове)

• събота преди Томина неделя (раздават се червени яйца и просфори);

• събота преди Петдесетница;

• на втория ден на Великден и на Свети Дух - играе се специално хоро за наскоро починали млади хора (Видинско и Ломско)

Ритуали. На Задушница се прави всичко, както и на другите поменални обреди - ходене на гроба, палене на свещи, преливане с вода и вино, раздаване на жито и ястия за "Бог да прости" душите, като се вярвало, че каквото на този свят се раздаде, такова на "онзи" ще се намери, че в Рая пред всеки е сложено онова, което е дал с ръка, и това, което близките раздават за душата му. Вярвало се също, че раздаването на земята облекчава страданията е Ада.

Смятало се, че на Задушница душите идват и се хранят и пият от приготвеното за тях. Или пък опитват само от оарата, която се вдига от ястията и хляба, и затова те трябва да са топли, да вдигат пара.

На трапезата се оставя празно място за душите. Пак за тях всеки отделя първата си хапка и първата глътка и ги хвърля (излива) на земята.

Ако душата дойде и от ястията й замирише на лошо, отива си.

На места от приготвеното жито, нарича се още "коливо", първо се дава на пилетата и кокошките, "за да не умре друг от къщата".

Хлябовете за помените са украсени с кръстове или начертани с нещо остро (вилица, огрибка от нощвите) или са оформрни с орнаменти от тесто. За починали жени се наричат на света Богородица, за мъжете - на свети Архангел Михаил.

Паленето на свещи символизира Христос Спасителя, светлината на света. Напомня също и за живота на земята, който чезне и тлее също като горящата свещ.

Житото е символ на бъдещото възкресение. Както житното зърно умира в земята, за да възкръсне за нов живот, така и душите се възраждат.

Виното е свързано с даващата живот лоза. Преливането в помените напомня за преходите от смърт към живот. Смятало се, че на Задушница душите слизат на земята, затова се приготвя изобилие от любимите им ястия.

На места на съседите се раздават брашно и сол за греховете на умрелите - да се разсипят и стопят както брашното и солта.

На скоро починалите, особено на по-младите, по време на великденските празници се оставят червени яйца.

При помените на Задушница е важно каденето с тамян, "да бяга дяволът". Колкото по-голям пъшек се вдига, толкова по-надалеч ще избяга.

Прекадяването има същата задача - да освети гроба и храната и да прогони нечистите сили.

На гроб се ходи сутрин след изгрев слънце или следобед, преди залез.

ЗАБРАНИ

Помените, каквито и да са, се забраняват от Игнажден (21 декември) до Ивановден (7 януари), през първата седмица на Великия пост и от Лазаров ден до Томина неделя.

Източник: "Български обичаи и ритуали"