Погребални обичаи на християните


Обичаите и обредите, свързани със смъртта и погребението, са най-консервативните от семейните обичаи. При тях връзката между обредна практика и вярване се съхранява най-дълго време. Според народните представи съществуват разнообразни признаци и случки, които предвещават смърт в семейството, както и определени сънища, чието тълкуване се възприема като прокоба за смърт. Сред тях са появата на змия в двора или къщата, кацането на бухал или кукумявка в двора, когато кокошка пропее като петел, снасянето на яйце без жълтък, пукането на гредите на къщата и мн. др. За неутрализиране на прокобата се предприемат различни символични противодействия.

Обичаи при смърт. Умирането и умиращият са табуирани и се обозначават с изразите „бере душа“, „пътник“, „покойник“. Християните смятат, че начинът на настъпването на смъртта се предопределя от начина на живот на вярващия. Праведните умират лесно, докато грешниците имат мъчителна смърт. Обикновено близките се стремят да облекчат настъпването на смъртта с палене на свещ, четене на молитва, даване на прошка. Смята се, че Архангел Михаил взема душата на човека, като му подава златна ябълка или я изважда с меч.

Веднага след настъпването на смъртта, ако не е настъпила през нощта, се известява за нея и започва подготовката за погребението – затварят очите на покойника, запалват свещ или кандило, покриват огледалата, иконите и картините в къщата, изливат водата от съдовете, спират часовника, отварят вратата или прозорците на къщата, за да излезе душата безпрепятствено. На сутринта възрастни жени къпят и обличат покойника в нови дрехи и го полагат в къщата за поклонение. Ако покойникът има рана по тялото, измиват го с топло вино, за да не се прпевъплъти. Най-отдолу обличат „мъртвешка риза“, която представлява парче бяло платно с дупка за главата, което не се реже и не се шие. Обикновено се облича и част от сватбеното облекло, особено на жените, а в Западна България някоя от дрехите се облича наопаки. По време на къпането премерват и ръста на покойника и на места с този бял конец правят дълга свещ, която гори на погребението и по време на помените. Ръцете и краката се връзват и остават така до момента на спускането в гроба, когато връзките се свалят, за да може покойникът да се движи на „оня свят“.

Поклонението се извършва в къщата, като идващите да се простят носят цветя, плодове и др. дребни подаръци, които оставят в ковчега при краката на мъртвия. В ковчега освен цветя и лични вещи на покойника близките слагат още монета, сол, жито, хляб. След опелото солта, житото и хлябът се вземат, „за да не отнесе късмета на къщата“ и се дават в кърмата на домашните животни или се слагат в храната на погребението и помените до 40-тия ден. Началото на оплакването и прощаването с мъртвия започва, след като той е стъкмен и положен. Обредното оплакване от жените родственици е задължителен елемент на традиционното погребение. Вярва се, че неоплакан покойник може да се превъплъти. Оплакването се прекратява след спускането на ковчега в гроба и се възобновява при помените след 3-ия ден. Прощаването включва целуване на покойника или на ръцете му, скръстени на гърдите, запалване на свещ и полагане на цветя, плодове и дребни подаръци.

Една от основните грижи на близките е да се предотврати превъплътяването на мъртвия и затова се спазват редица правила при погребението и се вземат задължителни „профилактични мерки“. Сред тях е грижата винаги да гори свещ при покойника, да не се подава нищо през тялото или гроба, през нощта да не остава сам и затова обикновено го пази стара жена, която внимава да не го прескочи куче или котка. В извънредни случаи се вземат и допълнителни мерки, за да не се превърне покойникът във вампир.

Дървеният кръст и ковчегът за погребението се изработват след настъпването на смъртта в двора на къщата от мъже роднини или от професионален дърводелец. При изработването на ковчега също се спазват определени правила. Едновременно с ковчега и кръста, жени роднини приготвят обредните хлябове и храната за погребението. Най-напред омесват пита „пътнина“, която изяждат край покойника. За погребение и помен се месят определен брой хлябове, които имат различна украса и названия: „архангелски хляб“, „архангелово“, „блюдо“, „господовия ляп“, „препешник“. Заедно с основните хлябове се приготвят и просфорки, малки хлебчета с просфорен отпечатък, които се раздават на погребение. Задължително при погребение се приготвя и варено жито – коливо, жито, куча, ченица. То се раздава на гробищата след закопаването на гроба.

Задължителна част от подготовката за погребение е изкопаването на гроба, при което също се спазват определени правила и забрани.

Обреди при погребение. Приема се, че погребението започва след като са извършени всички подготвителни действия и в момента, в който тялото се изнесе от къщата. Това става задължително в присъствието на свещеник, който прочита прилежащите молитви. Тялото на покойника се изнася от къщата, след като са се простили с него роднини, близки и приятели и след като свещеникът му е „чел“. Погребалното шествие от дома до гробището има строго определена последователност – отпред върви свещеникът, след него жената с коливото, след нея мъж с кръста и след това ковчегът с покойника, който е носен на ръце или каран на волска кола, в някои планински райони на шейна. Край ковчега вървят жените оплаквачки и най-близките хора от семейството.

Задължителен елемент на традиционното християнско погребение е опелото, което се извършва в гробищната черква или при липсата на такава – направо на гроба. Вярва се, че неопят покойник ще се превъплъти и ще се връща да вреди на живите. След спускането на ковчега в гроба всички присъстващи хвърлят шепа пръст и си тръгват без да се обръщат назад. Тогава се прекратява и оплакването. Задължително е участниците в погребението да си измият ръцете на гробището, да хапнат от житото, което им раздава роднинска жена и да се върнат по друг път в къщата на покойника, където близките са сложили погребална трапеза. Понякога трапезата е на самия гроб или на определено място в гробището. Трапезата задължително се прекадява от свещеник, понякога се извършва и водосвет в къщата. При поднасянето на храните и напитките на трапезата се казва „Бог да прости!“. Погребалната трапеза е особено тържествена, свещеникът седи на почетно място. Обикновено се оставя и празно място за покойника. Храните на трапезата са обредни и съобразени със сезона и християнския календар. По време на пости се подава постна храна, а в другите периоди задължително се коли курбан, обикновено овен. На трапезата се даряват кърпи или други тъкани, като задължително дар получават гробарите и мъжете, които правят ковчега, жените готвачки и всички, които са помагали при подготовката за погребение.


Литература

Генчев, Ст. 1985. Обичаи и обреди, свързани със смъртта и погребението. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН.

Източник: Българска етнография - https://balgarskaetnografia.com/

Автор: Валентина Васева

Гробище в двора на храма, Широка лъка, 2013, сн. Е. Троева

FOLLOW US:

  • Facebook B&W

Траурна агенция ЗОРА 2